Тази статия може да бъде ви полезна, ако сте участвали в травмиращо събитие или сте засегнати от него. Тук ще намерите информация за това, как е вероятно да се чувствате в дните и месеците след него. Статията ще ви помогне да разберете по-добре и да можете да контролирате как се чувствате.
В случай, че имате някоя от следните реакции в продължение на няколко седмици и няма признаци за подобрение, може би имате нужда от помощ:
– имате желание да поговорите с някого, но смятате, че няма с кого да споделите;
– усещате, че лесно се стряскате и се безпокоите;
– пред очите ви се явяват ярки картини от видяното и имате интензивни емоционални реакции към тях;
– имате нарушения в съня, тревожни мисли ви пречат да заспите и сънувате кошмари;
– обземат ви силни емоции, с които не можете да се справите и сменяте настроението си без видима причина;
– изпитвате умора, загуба на памет, ускорено сърцебиене, замаяност, треперене, болки в мускулите, гадене и стомашно разстройство, загуба на концентрация, затруднения в дишането или чувство за задушаване в гърлото и гърдите;
– сякаш сте загубили способността да изпитвате чувства;
– взаимоотношенията ви с другите сякаш не са толкова добри след инцидента;
– притеснявате се за употребата ви на алкохол и наркотици след инцидента;
– представянето ви в службата също не е толкова добро, колкото преди инцидента;
– ваш близък ви казва, че се тревожи за вас.
Освен това, имайте предвид, че ако дете стане свидетел или преживее травмиращо събитие, също е съвсем нормално да бъде стресирано. Децата могат много лесно да се разстроят или изплашат, но това състояние не бива да продължава повече от 4 седмици.
Ако симптомите продължават и след това, може да са признак за посттравматично разстройство и е важно да потърсите помощ за детето си.
Типични реакции след травмиращо събитие са:
– кошмари;
– внезапно изплуване на спомени или ярки картини от преживяното;
– усещане, че всичко се случва в този момент, отново;
– детето играе или рисува рисунки, свързани със събитието отново и отново;
– не иска да мисли или разговаря за случилото се;
– избягва всичко, което може да му напомни за случая;
– ядосва се или се разстройва по-лесно от обичайното;
– не може да се концентрира;
– не може да спи;
– стряска се повече и постоянно е нащрек за някаква опасност;
– не иска да се отделя от родителите си или от тези, които се грижат за него;
– има физически оплаквания като болки в стомаха или главоболие;
– временно загубва някои усвоени навици, които е придобило преди (например, да се храни или ходи до тоалетната само)
– има проблеми в училище.
Как да помогнете на детето си:
– Опитайте се да запазите нещата колкото е възможно по-нормални. Придържайте се към обичайното си ежедневие, правете каквото правите обикновено, доколкото е възможно. Така детето ще се почувства в безопасност по-бързо;
– Бъдете на разположение за разговор с детето, когато е готово за това. Ако ви е трудно да разговаряте с детето, помолете доверен възрастен, например член на семейството или учител да ви помогне;
– Опитайте се да помогнете на детето да разбере какво се е случило, като му дадете истинно обяснение, което е подходящо за възрастта му. Това може да помогне да се намали чувството на обърканост, гняв, тъга и страх; Също така може да помогне да се поправят недоразумения, които може, например, да карат детето да обвинява себе си за случилото се. Така може да помогнете на детето да се успокои, като приеме, че въпреки че в живота се случват лоши неща, не бива да се страхува от тях постоянно;
– В случай на смърт, особено ако е травмираща, детето може да има трудности да приеме случилото се. Важно е да бъдете търпеливи и да отговаряте простичко и честно на въпросите за смъртта. Някои деца дават вид, че приемат смъртта, но след това продължават да питат многократно кога починалият ще се върне. Важното е да бъдете търпеливи и ясни, когато отговаряте на тези въпроси, например, по-добре е да кажете “Иван умря“, а не „Иван отиде на пътешествие“.
За какво да внимавате:
Децата, които изпитват посттравматично разстройство, може да мислят различно за себе си или за другите хора.
Те може:
– да се обвиняват или да показват понижено самочувствие;
– да се мислят за лоши хора и да говорят как заслужават да им се случват лоши неща;
– да се доверяват по-малко на други хора и в по-малка степен да могат да изпитват чувство за сигурност;
– да бъдат обзети от силни чувства на срам, тъга или страх;
– да избягват ситуации, в които се боят, че може да се увеличи емоционалната им реакция – например може да се почувстват още по-уплашени, заплашени, засрамени или да им бъде припомнено травмиращото събитие.
Какво да правите:
Ако имате притеснения относно дете, е важно да потърсите лекарска помощ чрез личния си лекар. Има ефикасни терапии (например когнитивно-поведенческа терапия) за деца и млади хора, които изпитват последствията от емоционална травма.
Как мога да помогна на себе си или на друг да преодолее тези трудности?
Какво да правите:
– Отделете време да се наспивате добре (да спите, колкото обикновено), почивайте и разпускайте, хранете се редовно и здравословно;
– Казвайте на хората от какво имате нужда. Говорете с хора, на които имате доверие.. Не е необходимо да казвате всичко на всички, но ако не кажете на никого, също няма да си помогнете.
– Внимавайте както у дома, както и докато шофирате или карате колело – след травмиращо или стресово събитие по-често се случват инциденти.
– Опитайте се да намалите изискванията от към себе си и не поемайте допълнителни отговорности за известно време;
– Оставете си време да отидете на място, на което се чувствате в безопасност и спокойно премислете случилото се. Не се насилвайте да правите това, ако чувствата са прекалено силни в момента.
Какво да не правите:
– Не заравяйте надълбоко тези чувства. Обмислете дали ще ви бъде полезно да поговорите за чувствата си с някого, на когото имате доверие. Спомените ви няма да изчезнат бързо.
– Не се срамувайте от чувствата и мислите си или от тези на другите хора. Това са нормални реакции при много стресово събитие.
– Не отбягвайте хората, на които имате доверие.
[…] Как да се справим със стреса след травмиращо събитие? […]