Други Обща информация

Националният празник на България – Трети март

Всяка година на трети март честваме Освобождението на България от турско робство. От 1991 година тази дата е определена за Национален празник на страната.

На 19 февруари по стар стил или 3 март по нов, през 1878 година се подписва Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, като с него се слага край на войната и България се освобождава от османското владичество. Така се създава Третата българска държава.

За първи път празник в чест на Освобождението е бил отбелязан година след подписването на договора – през 1879 година на същия ден – 19 февруари (или 3 март). Тогава митрополит Антим Първи отслужва панихида в църква „Света Богородица“ пред граждани и депутати.

Година след това, през 1880 година, Трети март се чества и в столицата София, но по-скоро като Ден на възсядането на престола от император Александър Втори.

Едва през 1888 година Трети март се е празнувал като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Това се запазва до 1944 година, когато празникът е обявен за шовинистичен и престава да бъде официален.

През 1978 година Политбюрото решава, че по случай стогодишнината от Освобождението празникът трябва отново да се отбелязва, което се запазва и до днес. През 1991 година Трети март е обявен за Национален празник на България. На този ден се вдига българското знаме и се поставят венци пред паметниците на Незнайния войн и всички други бойци, загинали в борбата срещу османската империя. Провеждат се и тържествени зари вечерта.

От обща култура повечето българи знаят някои основни неща, свързани с Трети март, като например, повечето от споменатите дотук факти, както и че на връх Шипка има паметник в чест на освободителните боеве и други. Но какво не знаят? Всъщност има доста интересни и любопитни факти и детайли около Трети март и ние ще ви представим някои от тях.

Подписването на Санстефанския мирен договор е осъществено като подарък от страна на руската дипломация към император Александър Втори. Заради това и най-вече заради отмяната на крепостничеството в Руската империя, той става известен като Цар Освободител – а не заради някакви храбри заслуги към България. Преговорите за сключването на договора започват на 13 февруари (по нов стил). Документът се подписва в Сан Стефано в къщата на семейство Симеоноглу. Днес това е квартал в Истанбул, на 10 километра западно от историческия център на града.

Разпореденото в договора от Сан Стефано е унищожено при подписването на Берлинския договор. България няма представители на конгреса, на който се случва подписването. Решенията са взети само от шестте велики сили – Англия, Франция, Русия, Германия, Италия и Австро-Унгария. Българският екзарх Антим отправя молба към руското правителство на конгреса да има и български делегат, но тя е отхвърлена.

През 1934 година на 26 август цар Борис Трети открива паметник на връх Шипка с височина над 30 метра. Той го провъзгласява за един от символите на Освобождението на България. На откриването присъствали над 100 хиляди души, от които едва 80 били останали живи опълченци, участвали пряко в боевете. Върхът, днес известен като Шипка, тогава се е казвал Свети Никола. След това през 1951 година е преименуван на Столетов (на генерал Николай Столетов), а през 1977 година е получил името си Шипка. Всъщност истинският връх Шипка, на който е било главното командване при отбраната на прохода е по на север от главното било. След 1977 година, за да не настъпва объркване сред народа, той пък е преименуван на връх Малка Шипка. Така се оказва, че днешния връх Шипка реално е с около километър по на юг от реалния, на който са се водели боевете.

Друг малко известен факт, отново свързан с връх Шипка, е този, в коя посока е трябвало да гледа лъвът на паметника. Според първоначалните проекти е трябвало на върха на пресечената пирамида да има гигантски лъв от бронз, който да гледа на север. След като го отливат от 28 тона бронзови черупки, строителите трябвало да го сглобят като пъзел на място. Непосредствено преди сглобяването румънското правителство се възмутило, защото лъвът, гледащ на север, изглежда, сякаш България има териториални претенции към Румъния. Затова министрите решили да го обърнат на юг. Веднага последвал подобен отговор от Гърция и Турция, които намеквали, че страната иска реванш за Ньойския договор. Така българските политици били принудени да свалят лъва от върха на Шипка и да го поставят на козирката над северния вход, като бронзовата статуя е обърната на запад. Бързо обаче се намесила и Сърбия, според която това пречело на двустранните отношения на двете страни и в края на краищата министрите решили лъвът да гледа на изток.

Категории

RSS Статии от Chikov.com

  • От Experian обясниха как точкуват всяка ваша стъпка при кредитния ви рейтинг март 30, 2018
    Всички знаем за различните оценки за кредитния ни рейтинг, но кредитните агенции във Великобритания –Experian, Equifax, CallCredit често пъти дават съвсем общи препоръки  за нашето поведение, като конкретният механизъм за даване или отнемане на точки беше неясен. Вестник Daily Mail изиска от тях да разкрият кои фактори повишават или понижават кредитния ни рейтинг и с колко. Да си припомним някои […]
    novinar
  • Автомобилно застраховане – как изглежда добрата полица? октомври 1, 2017
    Полиците при автомобилното застраховане имат множество условия – някои важни, други не чак толкова. Тази статия ще Ви насочи към тези от тях, които полицата “трябва да има”, “би трябвало/би могла да има” или “може да има”, за да сте сигурни, че купувате най-правилната за вас.     Условия, които ТРЯБВА да има Условия, които […]
    admin

Follow us on Facebook!