Невена Беръм, LLM, адвокат
QualitySolicitors A-Z Law
Отношението към децата във Великобритания е обект на редица закони – Person Act 1861 (Закон за лицата) – секция 18 и 20, Children and Young Persons Act 1999 (Закон за децата и младите хора) и Children Act 2004 (Закон за децата).
За всички нас, живели във Великобритания известно време, е станало ясно, че мерките за възпитание и начинът на отглеждане на децата тук имат своите отличителни белези. Спорен е въпросът дали децата тук са добре отглеждани, или са твърде разглезени, но факт е, че Великобритания е страната, в която боят над деца е криминална проява и се наказва.
Кога става въпрос за тормоз над дете?
Детският тормоз се преследва жестоко от тукашното законодателство. За тормоз се смята застрашаване от/или нарушаване на детското здраве в резултат на физически, емоционални, сексуални наранявания или пренебрегване на дете под 18 години от родител или друго лице, грижещо се за него.
Застрашаването на детското здраве може да бъде изразено както чрез действие, така и чрез бездействие. Така например, оставянето му в присъствие на лице, което би могло да злоупотреби сексуално с него или пък непредприемането на мерки, когато на детето е бил нанесен физически побой.
Четирите вида тормоз – физически, емоционален, сексуален и пренебрежително отношение, се различават по външните си белези и прояви:
1. Физически тормоз – изгаряния, ухапвания, синини, счупени или пукнати кости.
2. Емоционален тормоз – екстремно поведение, забавено физическо или психическо развитие, опити за самоубийство.
3. Сексуален тормоз – трудности при вървене и сядане, кошмари, напикаване, внезапни промени в апетита, внезапен отказ да се преоблича пред други или да участва във физически активности.
4. Пренебрегване – редовно отсъствие от училище, видима липса на медицинска или зъболекарска грижа, оставяне на детето само вкъщи.
Въпреки суровия закон статистиката сочи, че стотици деца всекидневно са жертва на тормоз, като голяма част от случаите не излизат наяве. Последствията за децата са тежки – затруднения с комуникацията, недоверие във възрастните хора, емоционално натоварване, лошо представяне в училище, депресия, тревожност, агресия и др.
Оставяне на дете само вкъщи
В законодателството категорично е поставен въпросът за оставяне на дете само вкъщи под определени години. Социалните служби тук непрекъснато се занимават с доклади и сигнали за такива случаи. Отнемането на деца от родители и даването им за осиновяване или настаняване в приемни семейства е честа практика.
За оправдателни причини за оставяне на само дете вкъщи се считат:
– инцидент,
– необосновани обвинения (т.е. детето реално не е оставало само),
– право на родителя да налага дисциплина.
Зашлевяване на дете
Най-голямата разлика между българското и английското законодателство и манталитет е отношението към плесницата. Тук е незаконно родител да удари плесница на детето си. Единственото изключение е, ако това е направено с цел налагане на „разумно наказание” (Секция 58 от Закона за детето 2004).
Законът обаче не дава тълкувание на термина „разумно наказание”, затова всеки отделен случай се разглежда сам за себе си със съответните доказателства и обяснения. Единственото, което е отбелязано в закона, е, че не може да се говори за разумно наказание, ако плесниците са били няколко или ако ударите са довели до сериозни наранявания.
Незаконно е също така учител или учителка в училище, детска градина или друго лице, работещо с деца, да им удря плесница. Това води до множество наказания, включително и уволнение от работа.
Логиката, стояща зад правното схващане за плесницата като за незаконно деяние, е следната: зашлевяването дава лош пример как да се справяме с отрицателните емоции; то може да възпита у детето култура да удря и тормози други деца; може да доведе до прикриване на емоции от страна на детето с цел избягване на плесниците; детето става агресивно; влошава поведението му, което пък води до по-тежки наказания.
Източник: в. „БГБен“
Добави коментар