Дали занижаването на компенсациите, полагащи се на пострадали в следствие на инцидент, няма да бъде следващия спорен въпрос?
През 2013
бяха направени значителни промени в начина, по който пострадалите в следствие на инцидент (на работното място, на пътя и т.н.) получаваxа достъп до правна помощ и съвет. След години лобиране от страна на застрахователните компании, правителството забрани изплащането на комисионни на „claims manamenent“ компаниите. Тези компании и дори някои застрахователни дружества генерираха огромни приходи от „продажбата“ на искове, които предоставяха на адвокатската кантора която ще плати най-висока цена за иск. Много адвокатски кантори опериращи по този начин имаха отлично обслужване, но при други наподобяваше повече на производствена линия във фабрика, където печалбата бе главната мотивация за работа.
Много често такива кантори разчитаха на неквалифициран персонал, който не беше в състояние или не желаеше да се срещне лице в лице с клиентите си. Има много примери за такъв вид служители, които не разбират съдържанието на медицински доклад и не могат да осъзнаят сериозността на нараняването на клиента. Това доведе до искове, в които беше изплащано обезщетение равняващо се само на една част от това, което действително се полага на пострадалия. Един такъв пример е иск, който беше приключен с изплащането на обезщетение от стойността £16,000, а в краен резултат застрахователя на Адвокатската кантора трябваше да изплати £700,000.
Въпреки, че при минимален брой от исковете се стига до заплащане на занижено обезщетение, отражението върху жертвите на подобно недоглеждане може да бъде огромно. Голям брой искове не се считат за „добър удар от лотарията“ за подаващия иска и поради това те се формулират така, че да го компенсират не само за болката и страданието, но също и за бъдещи разходи за здравна помощ и компенсация за невъзможността му да работи. В същото време тежко пострадали хора може в действителност да имат нужда от специални съоръжения (подход за инвалидна количка, санитарни помещения и т.н.). Задължение на адвоката е да осигури подходящ квалифициран експерт за клиента, който да направи оценка на всички възможности, преди да пристъпи към закриване на иска.
Дори ако полученото обезщетение е занижено, не всичко е загубено! Докато при искове за телесни щети времето за подаване на жалба е 3 години от датата на инцидента, то при искове за небрежност срока е 6 години от датата на проявената небрежност (датата, на която е изплатено заниженото обезщетение).
Ако смятате, че сте жертва на такъв вид небрежност през последните 6 години, важно е да се свържете със специалист за да го дискутирате.
George Ide LLP има специалисти, които се занимават основно с пътни инциденти и искове за наранявания и компенсации. Ако искате безплатна консултация/съвет, моля свържете се с нас чрез email: maria.yanakieva@georgeide.co.uk, телефон: 08008048629, или мобилен телефон: 07881274850.
Източник: www.bgclaim.co.uk
[…] Адекватна ли е била компенсацията ви? […]
[…] Адекватна ли е била компенсацията ви? […]