След речта на Дейвид Камерън от 23 Януари 2013, си струва да се върнем към идеите от първата статия.
Изглежда, че ако Консервативната партия, оглавявана от Дейвид Камерън, спечели следващите избори през 2015 г., ще бъде проведен референдум за излизането на Великобритания в ЕС. (обсъждат се 2017 г. или 2018г.)
Според Камерън, това няма да бъде вот за или против Общият пазар, тъй като интересите на Великобритания са в присъствието й на Общия пазар. Крайният резултат все пак ще бъде неприятна за Великобритания кампания, но Камерън подчертава, че това са неизбежни и необходими промени, които се случват в страните от Еврозоната..
Не става ясно обаче, как ще бъде проведена тази кампанията и какъв ще бъде резултатът от нея. Със сигурност Общият пазар няма да се промени (или поне не се предвиждат промени), така че свободното движение на стоки, услуги и работна ръка ще се запази, а Великобритания не би желала да загуби ползите от участието си в тези процеси.
Отделно, като държава със сериозни международни контакти, партньорства и влиятелни имигрантски общности, не би следвало да очакваме промяна във външнополитическия курс на Великобритания.
Важното в случая е, че вече знаем повече за планираните от сегашните управляващи мерки. От тук, можем по-ясно да определим резултатите от тяхното провеждане на практика:
1. Ясно е, че САЩ ще бъдат в неизгодна позиция, ако Великобритания напусне ЕС, губейки ценен партньор в рамките на съюза;
2. С напускането на ЕС Великобритания ще загуби значителна част от влиянието си в света и практически няма да има решаващ глас относно регулацията на Общия пазар;
3. С напускането на ЕС Великобритания ще загуби влиянието си върху настоящите си партньори в съюза и Еврозоната;
4. Към момента изглежда, че единствената политическа партия, която иска излизане на Великобритания от ЕС е UKIP ( Независима Партия на Обединеното Кралство). Тя се ползва с известна подкрепа от страна на традиционните консервативни гласоподаватели, но е малко вероятно да спечели решаващо влияние на изборите.
5. Бизнес-лидерите не изглеждат ощастливени от идеята за излизането на Великобритания от ЕС, или дори от разговорите за това. Те са прави да предполагат, че подобно развитие би могло да има отрицателно въздействие върху големия бизнес.
6. Ще бъде интересно да се види дали същите тези бизнес-лидери ще останат “за Европа“ ако трудностите около единната валута започнат да дават отражение. Британската лира все още е актуална в международен аспект, но аз лично се съмнявам, че това ще бъде валидно след 10 години.
7. Ясно е, че няма да има значителна икономическа полза за Великобритания от напускане на ЕС. Аргументирайки се, Камерън отбелязва , че ЕС следва да бъде по-приспособяем и по-конкурентноспособен, за да постигне икономически растеж и подчертава също, че за Великобритания подобен растеж е по-вероятен в рамките на Еврозоната, отколкото извън нея.
Независимо от всичко това, проблемите не са изключени. Гъвкавостта все още бива разглеждана като слабост. Дори в случаите, когато е ясно, че страните извън Еврозоната се нуждаят от малко по-различна адаптация на Лисабонския договор, вероятно ще се наложи те да се борят за нея. Страните, които държат да влязат в Еврозоната, не биха подкрепили Великобритания и нейните идеи. Твърде вероятно е някои страни от Еврозоната (Германия, Дания, Холандия и Швеция ) да настояват за запазване на статуквото и ограничаване на бъдещия прием. Дори от известно време се налага тенденцията за по-голяма значимост на членството в Еврозоната, отколкото членството в Европейския съюз.
Британската общественост и медиите ще продължават да изискват нереалистични резултати от всеки, който е на власт. Дейвид Камерън може да обещава неизпълними неща, но що се отнася до засилване на британското влияние и правомощия в рамките на ЕС, не мисля, че това е много вероятно. Да не говорим, че Дейвид Камерън не уточнява, за какви правомощия настоява, и сега ще трябва много внимателно да избере начинът, по който страната му ше процидира, да за избегне риска от негативни последици.
Трябва да отбележим, че по-малки държави извън Еврозоната ще продължават да имат по-слабо влияние, особено ако са се присъединили наскоро към ЕС. Великобритания може да изпита нуждата от тяхната подкрепа, но от друга страна, ако те държат да останат в Обединена Европа, Великобритания няма да получи тяхната помощ.
Връщайки се обратно към поуките от референдума в Ирландия относно Лисабонския договор, който бе отхвърлен през 2008 г. и впоследствие върнат за преразглеждане през 2009 г., не бива да омаловажаваме факта, че на обикновените хора им е необходимо време за да разберат кое работи в тяхна полза и кое не. Разбира се, държавите, сами по себе си, се стремят да съхранят суверенитета си, но ЕС показва, че се движи в друга посока и иска да докаже, че като съюз е по-силен, отколкото съставните държави по отделно. Прогнозите са, че след 20 години Великобритания не само че ще продължава да бъде част от ЕС, но също така ще бъде и част от Еврозоната. От друга страна, не би било изключено да прогнозираме, че повечето решения по повод политиката в сфери, като данъци и социална интеграция, ще бъдат вземани извън Брюксел.
Валерия Рядинска — експерт по международни ( имиграционни ) отношения и социални помощи в Англия
[…] Тук може да намерите продължение по темата. […]