Съвсем некраткият житейски и професионален път по посока на трайно установяване във Великобритания завършва за много от нашите сънародници с дългоочаквани-те процедури по натурализация и кандидатстване за британски паспорт.
Така, след 6 години на (търсене на) работа, учене, отглеждане на деца или просто прекарване на спокойни старини в Обединеното кралство, българските граждани получават възможност да кандидатстват първо за британско гражданство, а след получаването му и за британски паспорт. Разбира се, придобиването на това право изисква продължителни усилия по спазването на редица имиграционни регулации – съблюдаването на изискванията за непрекъснат законен статут като самонаето лице, служител или работник, студент, самоиздържащ се и прочие. Общото очакване във всяка правова държава все пак е за хора, които, така или иначе, спазват законите, така че това изискване на британското законодателство едва ли е изненада за някого.
Въпросът, който конкретно ни интересува в тази публикация, е дали има някакви подводни камъни в процедурата за получаване на британски паспорт.
В края на 6-ата година от престоя си тук българските граждани получават правото да кандидатстват за британско гражданство. Процедурата включва редица особености и обикновено изисква квалифицирана помощ от емиграционен адвокат или консултант.
Придобиването на британско гражданство обаче не е равнозначно само по себе си на получаването на британски паспорт. Гражданството е правният елемент на трайната връзка със страната, докато паспортът е инструментът, чрез който тази връзка се проектира при пътуване извън страната. Британският паспорт означава по-облекчен визов режим (британските граждани нямат нужда от виза за посещение на Съединените щати, например) и по-ефективна дипломатическа защита при пътувания в чужбина (спешна евакуация от зона на размирици или природно бедствие).
В следващите редове ще разгледаме една често пъти подценявана особеност на процедурата по получаване на британски паспорт. Тя всъщност е и единствената процедура, която е извън контрола на кандидатстващия, а именно: изискването за преподписване на формуляра за кандидатстване (референцията).
Какво точно обаче представлява тази референция?
В практиката си емиграционните адвокати често пъти получават запитвания като: “Трябва ли референтът да напише придружително писмо?”; “Задължително ли е паспортът на референта да е валиден?”; “Задължително ли е референтът да ме познава?”; “Не може ли някой от семейството ми да бъде референт?”; “Всеки ли може да бъде референт?”.
Отговорите на всички тези, а и други въпроси могат да бъдат обобщени в следните няколко общи правила: Референтът трябва да притежава валиден британски паспорт и да живее към момента на подписване на референцията във Великобритания. Референтът не само че трябва да познава кандидатстващия, но трябва да го е познавал лично в последните поне 2 години. Придружителни писма не са необходими, достатъчно е референтът да попълни съответната секция на формуляра. Референтът не може да бъде член на семейството на кандидатстващия. В допълнение референтът трябва да е представител на професионална група или да има професионална квалификация, вкл. счетоводител, адвокат, съдия, зъболекар, служителна банкова институция, представител на църквата, общински съветник, нотариус, преподавател, дори член на парламента. Не на последно място референтът трябва да провери и потвърди съдържащата се във формуляра информация и самоличността на кандидатстващия, както и да завери приложената паспортна снимка.
Накрая, важно е да се подчертае, че референтът носи наказателна отговорност за предоставянето на невярна информация. В последните няколко месеца служители-те на британското вътрешно министерство засилено проверяват истинността на информацията, предоставена от референтите, както и обстоятелството доколко наистина познават лицето, чийто формуляр са преподписали. Използването на “непознати” референти е не само нарушаване на изискванията на процедурата, но може да има потенциален негативен ефект върху крайния резултат от кандидатстването за британски паспорт. Властта да се издаде британски паспорт е от категорията на т.нар. прерогативни правомощия, т.е. тези присъщи на суверена (монарха), а не на парламента. Така министърът на вътрешните работи (Home secretary) упражнява властта си по издаване на паспорти от името на кралицата, без да се отчита за дейността си на парламента.
На теория, а и на практика, това означава, че не съществува правен механизъм, по който да се принуди държавната администрация да издаде паспорт, дори кога-то всички други изисквания на закона са изпълнени. Така, ако кандидатстващият за британски паспорт получи отказ, не съществува възможност за съдебно обжалване.
Забележка: Настоящата статия има единствено за цел да предостави обща информация за конкретна част от процедурата по кандидатстване за британски паспорт. Статията в своята цялост или която и да е нейна съставна част не следва да се разглежда като правен съвет, обвързващ по какъвто и да е начин нейния автор или изданието, в което е публикувана. Всеки кандидатстващ носи сам отговорност за получаване на професионално съдействие/съвет от квалифициран адвокат или друга регулирана институция, предлагаща емиграционно съдействие спрямо конкретните обстоятелства на случая.
Източник: БгБен
Добави коментар