Имиграция и работа Работа като студент/учещ се - working students

Кога е необходимо изваждането на жълта карта и кога не? (2007 г. – 2013 г. вкл.)

Ако правим бизнес на Острова, жълтите карти не са задължителни, защото какво реално потвърждават? Жълтата карта не е категорично доказателство за самонаетост. Този сертификат има тежест по-скоро като удостоверение за легитимност при евентуална полицейска проверка, ако ти зададат примерно въпроса: „Кой си и какво правиш тук?”. Което е малко вероятно да се случи.

Задължително ще ви я поискат при кандидатстването за помощи, а по отношение на работата най-вероятно – при регистрирането към някоя голяма строителна агенция или агенция, предлагаща работа в сферата на чистенето. По отношение на хотелиерството, ресторантьорството и кейтъринга, също се изискваше жълта карта, но тенденцията в момента е за професии като камериерка, housekeeper (иконом), готвач и пр., да се ползват предимно студенти на NVQ програма, при кои-то работенето и ученето да вървят едновременно. При тях 20-те часа практика се водят като част от обучението и след като се сумират с полагаемите им се 20 часа работа се получава една пълна 40-часова работна седмица. След една година работа по тази схема вече може да се вземе и синя карта, която дава доста по-голяма свобода на трудовия пазар.

Агенциите ще изискат жълта карта най-вече от данъчни съображения. От Такс офиса определено не обичат породата „self employed”, защото при наемането на субконтрактори работодателят не се задължава да внася техните данъци и National Insurance. А самонаетите лица допълнително си „поспестяват” част от данъците в края на финансовата година. Така, защитавайки уж крайния работник, проверяващите дадена компания използват всяка възможност да поставят под съмнение статута на работещите там. Жълтата карта, доказваща (поне на хартия) статута self employed на работещите, е най-сигурният начин за работодателя да бъде защитен при бъдеща такава проверка: „Разполагаме с документ, издаден от Home Office, че лицето е self employed”. Стриктно погледнато, това е само удостоверение, че в даден момент си се регистрирал като самонает, но в придружителното писмо се казва, че ти „наистина трябва да работиш като самонает”.

Нерядко дадена компания може да поиска удостоверение за правото ти на работа и на по-късен етап, примерно, няколко месеца, след като си започнал работа. Виждате как британските медии тръбят през последните години, че българите и румънците нямат право на работа. Много компании, научавайки за това, разбират доказването за правото на труд под формата едва ли не като бита виза в паспорта. А всъщност единственото универсално доказателство за правото на труд е синята карта. И тук нещата започват да стават много объркващи, защото тълкуванията са индивидуални.

Препоръчително е да се извади такава жълта карта. Макар и да няма особена доказателствена тежест, тя е все пак още един документ в пакета ви. Притежанието й е необходимо например, когато кандидатствате за детски надбавки, или когато след 5 години пребиваване решите да кандидатствате за право за неограничен престой. Тогава този документ ще послужи като доказателство, което трудно може да бъде оспорено.

А иначе изваждането на такава карта в момента минава през иглени уши. Трябват ви поне 3 месеца, за да организирате минималния пакет документи за кандидатстването си. Home Office вече са напълно наясно (за разлика от преди), що е то да си self employed. Използват усложнени тестове, за да определят дали сте реално такива за каквито се представяте. Дори и ако имате страхотни препоръки, от-говорите ви на въпросите се преценяват по система, която има „собствено” мнение по вашия случай.

Източник: БгБен

Категории