Имиграция и работа: Правна помощ Право

Права и защита при работа за aгенция във Великобритания

Правна основа

„EU Temporary and Agency Worker Directive (2008/104/EC)”, чиито правни последици са внедрени от Великобритания  с „Agency Worker Regulation 2010 (SI 2010/93)-(AWR)“ в сила от 1 Октомври 2011 с последващите изменения.

Цел на „AWR“ – защита на правата на лица, които не работят по трудов договор, а са временно наети.

Обхват на „AWR“

1.    Кои лица се считат за работници (workers) в Агенция?

  • физически лица, които са предоставени от Агенция за работа да работят временно и под мениджмънта и насоките на крайния клиент (hirer)
  • работят на трудов договор или друг тип договор (например договор за предоставяне на услуги), според който те предоставят услугите си на Агенцията за работа или посредник

2. Кои лица се считат според „AWR“ за Агенции – най-общо, които плащат или получават плащания за услуги от физически лица, които са предоставяни временно за работа и под “supervision and direction” на крайния клиент.

3.    Самонаети лица и лимитед компании – намират се в обхвата на „AWR“, ако услугите които предлагат не са под “supervision and direction” на крайния клиент, т.е. ако услугите се предоставят от въпросните лица като бизнес и не зависят от директния контрол на клиента.

Наетите лица се ползват със защита според „AWR“ дори и ако Агенцията е част от верига от различни фирми и има предвидени различни защити от злоупотреби, с оглед избягване на последиците на „AWR“ за Агенцията. Някои изключения са така наречените „managed service contract“, където Агенцията менажира услугата предоставяна на крайния клиент и “supervisе and direct” работниците. Такива са и лицата, които са наети директно от Агенцията (пример – офис служители), както и тези на които се плаща директно от крайния клиент. Въпросът за това кой е в обхваната на „AWR“, е не само фактически, но зависи и от правната квалификация на договорите между страните. При спор тълкуването е в ръцете на трибунала, където работниците могат да поискат защита на нарушените им права.

4. Права на работниците с оглед „AWR“.

а.) от първия ден на постъпването на работа

  • Достъп до “facilities” намиращи се на работното място, като стаи за почивка, транспортни услуги, машини за храна и напитки и др.
  •  Достъп до информация за оферирани места за работа от крайния клиент
  • Работа при безопасни условия на труда

Отговорността е на крайния клиент за всяко нарушение, което се изразява  в различно и необосновано третиране на работниците работещи за Агенцията в сравнение с тези наети директно.

б.) след 12 седмици работа- съществуват защити в „AWR“ от опити да се прекъсне този срок от Агенцията. Например ако работника работи 11 седмици и е уволнен и след това нает наново преди да са изтекли 6 седмици от уволнението от Агенцията, ще се счита че 12-те седмици ще са настъпили от момента на изтичане на 1 седмица от започване на новата работа. Калкулирането на срока е в седмици и е независим от работените часове и започва от момента на първия работен ден. Не е от значение факти, като смяна на работното място или работа за различен краен клиент. Срокът тече и при взимане на майчинство, като започва при забременяване и продължава до 26 седмици от раждането на детето. Когато работника е на трудов договор с Агенцията има също право и на законово-установените отпуски за майчинство, бащинство или отпуска при осиновяване.

Срокът от 12 седмици спира да тече, когато за 28 седмици работника не може да работи поради заболяване, временно и планирано спиране на работата на работното място (например- Коледа), стачка и  28 седмици ако е необходимо работника да се яви в съд, като съдебен заседател и др.

12-те седмици започват да текат отначало, когато има смяна на ролята на работника (смяната трябва да е съществена), работника не работи за същата Агенция и краен клиент, има пролука между двете работи със същата Агенция за повече от 6 седмици и др. Ако смяната е наложена от крайния клиент, той трябва да уведоми писмено Агенцията, а тя от своя страна работника за последиците от смяната, като му предостави информация за новата му роля.

Права – работниците от Агенцията имат същите основни права, като директно наетите от крайния клиент относно:

  • Предвиденото заплащане, което  е съставено от заплащане за работа в извънработно време, работа в рискова среда, платена отпуска, бонус, ваучери за храна, детска градина и др.
  • Предвидените часове за работа
  • Условия за нощна работа
  • Работни почивки. Ако някои от работниците директно наети имат по-големи почивки (например 1 час вместо 20 мин.) то работещите за Агенцията би трябвало да ползват същият размер на почивка.
  • Отпуски. Ако работниците от Агенцията работят 5 дни в седмицата, те имат право на 28 дни отпуска, заедно с празниците.
  • При бременност, право на платени дни при посещения на лекар с оглед бременността
  • Заплащане на работника от Агенцията, ако не може да работи поради вредни или опасни условия на труд при крайния клиент
  • 4.    Работниците за Агенция след квалифициращите 12 седмици имат право на същото основно третиране от Агенцията и крайния клиент. Теста за установяване на еднаквото третиране може да се характеризира с „as if”, т.е. какви биха били условията, ако работника от Агенцията работи директно за крайния клиент. Ако например работниците работещи директно получават по-голямо заплащане на час, за например работа, като почистване, то работниците за Агенция ще имат право на същото заплащане след 12 седмици квалифицираш период.

5.     Отговорности на Агенцията – отговаря за безопасните условия на труд на работното място, като има право да поиска от крайния клиент оценка на риска. Ако обстоятелствата се променят, Агенцията трябва да предложи подобна работа на работника със подобно заплащане. Ако Агенцията не може да предложи алтернативна работа, трябва да плати на работника, за времето за което е нает от крайния клиент, ако то не е със срок, ще се приложи евентуалния срок при съществуващите обстоятелства.

6.    Агенцията не може да предостави работници на крайния клиент, ако няма информация за бизнеса, ролята на работниците, условията на труд, квалификация работно време и др. А крайния клиент е необходимо да предостави информация на Агенцията за всички условия на работа след 12 седмици от започването на работа от работника.

7.    Заплащане на работа между две работи от Агенцията – Ако агенцията директно наеме работника на трудов договор и му плаща между две работи, то работника няма право на еднакво заплащане с наетите директно от крайния клиент. Заплащането между две работи не може да бъде по малко от мин. заплата и не по малко от 50% от това, което е получавано през последните 12 седмици. Такова заплащане не се дължи ако работата е прекъсната за по малко от седмица. Плащането  на принудителна почивка преди да се прекрати договора за наемане от Агенцията не може да бъде по малко от 4 седмици. Ако например работник е получил заплащане между две работи в продължение 4 седмици в рамките на една година, след прекратяването на договора Агенцията не дължи нищо на работника.

8.    Права на работника на информация според „AWR“ –

  • Относно работната си функция при започване на работа
  • Продължителността на договора с крайния клиент и пр.

Работника има право да поиска тази информация от Агенцията писмено след 12 седмици работа. За правата по т. 4.а) по всяко време от крайния клиент до настъпването на квалифициращия период.

Крайния клиент трябва да отговори на писмено релевантно запитване от работника до 28 дни, като посочи отговор на поставения въпрос и причината за третирането на работника.

След навършването на 12 седмици, работника може да поиска писмено информация от Агенцията за правата си и тя трябва да отговори в 28 дневен срок. Ако информацията не се предоставена от Агенцията, работника има право да я поиска от крайния клиент.

9.       Метод за защита на работника – ако информацията не бъде предоставена или има съмнения, че не е достоверна, или има нарушение на  „AWR“ работника може да се отнесе до трибунала, като има лимитиращ преклузивен период от три месеца от момента на нарушението до подаването на иска в съда.

10.  Отговорност на Агенцията и крайния клиент за нарушение на регулацията

И двата субекта носят отговорност доколкото всеки е нарушил вменените им задължения според законодателството. Възможно е например Агенцията да се освободи от отговорност, ако докаже, че е направила необходимото да поиска информация, но не я е получила от крайния клиент. Ако не е ясно кой от двата субекта е виновен, работника може да заведе иск и срещу двамата. Като понякога отговорността ще се подели между тях макар и в различна степен

11.   Предвидена компенсация за нарушения на „AWR“ – не по малко от две седмична заплата, без фиксиран максимален размер за „loss of earnings“ и „compensation“.Ако нарушението е умишлено, с цел да се лиши работника от права, компенсацията може да бъде до 5000 паунда. Трибунала ще присъди и съдебни разноски.

Lyubomir Yavrichev

LLM, Jurist

Associate, Singhania&Co Solicitors

Member of Indo-EU Business Forum: www.iebf.org.uk

T: 0044(0)7877675428; E: lyubomiry@googlemail.com

Източник: БгБен

About the author

Daniel

1 Comment

Click here to post a comment

  • Законно ли е агенциите да съкращават работник, докато е в болничен? Дават му P 45 със задна дата, все едно доброволно е напуснал, не плащат болничния, после може и да го върнат обратно след изтичане на болничния, все едно наново работникът е започнал работа, но не винаги, карат го да чака няколко месеца.

Категории