Има множество установени със закон права, когато става въпрос за работни заплати. Всички работници имат правото на заплащане за работата, която са свършили. Освен това, те имат право на заплащане, ако са готови и желаят да работят, но работодателят им не им е осигурил необходимата работа.
Работниците имат право на заплащане и ако не са на работа поради болест или отпуск, или поради майчинство, бащинство, или отсъстват поради осиновяване, или родителски грижи. В по-голяма част от случаите, работникът има право да получава обичайната си заплата, докато отсъства от работа. Има някои изключения от това правило, като:
• служител в майчинство, бащинство, или отсъствие поради осиновяване, или родителски грижи, работникът има право на определена сума, но законът определя величината на сумата, която ще бъде изплатена и обикновено тя няма да е колкото обичайната заплата;
• служител в платен болничен. По закон, повечето служители имат право на законен минимален платен болничен. По договор може да се заплати повече. При всички случаи сумата на платения болничен най-вероятно ще е по-малка от обичайната заплата;
• при други обстоятелства, работниците може да имат право на неплатен отпуск – например, по спешни семейни причини или поради заседаване в съда.
Не съществува законно право относно начина на изплащане на заплатата – например, заплатите на служителите да се превеждат само по банковата им сметка.
Добави коментар