Обща информация

4 стъпки с които да превърнем разрушителната сила на завистта в най-мощната движеща сила на света!

Фейсбук е залят от епидемия на завистта, която трови съвременния ни начин на живот. Философът Ален Де Ботон ни дава много полезни съвети, които могат да помогнат да не попаднем в лапите на това чудовище.

Споменаването на думата “завист” в модерното ни общество може да е табу, но ако съществува една доминираща емоция в него, то това е именно завистта” – Ален Де Ботон

Ако попитате когото и да било дали е завистлив, той сигурно ще отрече категорично. Завистта има лоша репутация и никой не иска да бъде асоцииран с нея.

Всъщност, завистта е доста разпространено чувство. В почти всеки филм на „Дисни“ злодеите са мотивирани точно от завист. Зли и завистливи врагове срещаме в много приказки, с които сме израстнали – Пепеляшка, Спящата красавица и “Снежанка и 7-те джуджета”

Почти всеки изпитва завист

Не бива да мислим, че завистта е ограничена само сред старите и озлобели хора. Малките деца, тийнейждърите и всички хора – мъже, жени, млади и стари – всички са подвластни на завистта.

Някои определят завистта като невидима скръб. Повечето от нас не успяват да я разпознаят, когато ни обземе, а други се опитват да я натикат някъде на скришно, за да не бъдат забелязани и да не бъдат посочени с пръст като злобни и завистливи.

Как скриваме от себе си истината, че завиждаме?

Понякога, за да убедим себе си и другите, че негативната емоция, която изпитваме, не може да се нарече завист, ние я наричаме с други думи или използваме “рационализация”. Рационализация означава, че се опитваме да обясним наши негативни чувства или неоправдани и несправедливи действия чрез логически мотиви и обосновки. Правим това, защото несъзнателно се боим, че ако признаем пред себе си завистта, би трябвало да признаем, че успехите на хора ни карат да се чувстваме по-слаби или по-малко способни.

Не е лошо от време на време да си задаваме въпроси като тези:

  • Защо не харесвам този човек на купона – защото наистина ми е неприятен или защото е по-забавен от мен и всички се въртят около него?
  • Наистина ли не харесвам снимката на това момиче, защото изглежда надменна или просто завиждам, че е хубава и получава повече внимание от мен?

Научен факт е, че повечето от хората, които не харесваме, всъщност притежават поне един аспект от живота си или някоя черта на характера, която и ние искаме да имаме.

Почти всички хора изпитват завист, но не всички го осъзнават. За да си го признаем, е необходима сила на характера, която е демонстрирал американският писател Гор Видал в едно свое много смело изказване: “Всеки път, когато мой приятел успява, малка част от мен умира“.

Някои психолози разделят завистта на два вида:

  • Злобна или “черна” завист– нея има предвид философът Бетранд Ръсел, когато казва: „Завистта е най-мощната причина за нещастие“. Тя може да накара хората да изпитват силни негативни чувства към тези, на които завиждат. Освен това, тя може ни докара безсънни нощи, силна тревожност и депресия, че например да се откажем да отидем на годишната среща на випуска си, защото се боим, че ще сме най-големите неудачници там.
  • По-лека или “бяла”завист – пак според Ръсел тя е „основната сила на прогреса“. Въпреки че също е завист, тя не е толкова силно насочена към обекта на завистта и може да ни подтикне да се усъвършенстваме, за да го надминем. Тя ни помага да изясним амбициите си и може да ни мотивира да ги изпълним.

Едно от най-добрите филми, илюстриращи завистта в действие, е „Амадеус“ (1984) на режисьора Милош Форман. Филмът е базиран върху истинската история на съперничеството между композиторите Амадеус Моцарт и Антонио Салиери. Салиери работи упорито върху музикална партитура, с която се надява да впечатли с таланта си Моцарт, когато го среща за първи път и всички наоколо. Като на шега, Моцарт сяда на пианото и засвирва неговия мотив, който е запомнил от едно слушане, след което го доразвива и прави от него прекрасно музикално произведение, впечатляващо всички присъстващи. Физиономията на Салиери накрая е много показателна – тя е изпълнена със завист.

Завистта се предизвиква не от нашата загуба, а от това, че съпоставяме печалбата и успеха на другите с нашия успех или липсата на успех. Ако двама приятели отидат на бар, този, който се прибере сам в края на вечерта, ще завиди на другия. Разбира се, има и хора, които просто се наслаждават на нещастието или неуспеха на другите.

Как работи Facebook завистта?

В 21 век Фейсбук и другите социални медии предлагат възможности в реално време да виждаме успехите на другите хора. Те споделят постиженията си и това предизвиква различни чувства у другите.

За да завиждаме, трябва да има налице някои условия. Човекът, на когото завиждаме, трябва да е съотносим с нас, да ни е близък по социално положение.  трябва да са налице определени критерии, т.е. трябва да има причина. Ален Де Ботон разказва в своята презентация в ТЕД следното:

“Мисля, че ще е много необичайно за всеки присъстващ тук, или всеки който ни гледа, да завижда на Кралицата на Англия. Въпреки че, тя е много по-богата от който и да е от вас. И има много голяма къща. Причината да не й завиждаме, е защото тя е прекалено странна .Не можем да сме в контакт с нея. Тя говори по странен начин. Идва от странно място. И ние не я разбираме. Не  разбирайки някого, ние не му завиждаме.

Колкото по-близко са по – близки двама души – като възраст и произход, толкова по-голяма е опасността от завист. Затова и никога не трябва да ходите на юбилейните срещи със съучениците ви. Защото няма по-силна възможност за сравнение с хората, с които сте били заедно в училище. Общият проблем на модерното общество е, че превръща целия свят в училище. Всеки носи дънки, всички са еднакви. И едновременно с това, не са. Така че съществува дух на равенство, съчетан с огромни неравенства. Всичко това  може да създаде много стресираща ситуация.

В днешно време е малко вероятно вие да станете богати и известни като Бил Гейтс, така, както е било малко вероятно през 17 век да се издигнете до ранга на френската аристокрация. Работата е там, че това не изглежда така. Усещането, от списанията и другите медийни източници е, че ако вие имате енергията, няколко блестящи идеи относно технологиите, и гараж, вие също можете да започнете нещо значително. (Смях) И последствията от този проблем ги кара да се чувстват като в книжарница.

Когато отидете в голяма книжарница и погледнете в раздела „Помогни си сам“ както аз понякога правя, ако анализирате книгите за това как да си помогнем сами, които се пишат по света днес, ще видите основно два вида. Първите ви казват: „Можеш да го постигнеш! Можеш да го направиш! Всичко е възможно!“ И другият вид ви казва как да се справите с това, което изискано наричаме „ниско самочуствие“ или неучтиво наричаме „да се чустваш много зле относно себе си“.

Съществува реална взаимовръзка, реална взаимовръзка между обществото, което казва на хората, че те могат да постигнат всичко, и съществуването на ниско самочувствие. Така, че това е още един начин, при който нещо доста позитивно може да има неприятни последствия”

Завиждаме само на хората, които са постигнали това, което вярваме, че самите ние можем да постигнем … но не сме.

В книгата си „Хипотеза за щастието“ социалния психолог Джонатан Хайд показва отличен експеримент за демонстриране на този принцип:

Коя работа бихте избрали: тази, в която печелите по $ 90 000 годишно, а колегите Ви печелят средно по $ 70 000 или такава, в която печелите по $ 100 000 годишно, но колегите ви печелят средно по $ 150 000? Много хора биха избрали първата работа, като по този начин разкриват, че за тях е по-важно да вземат повече от колегите си, а не да вземат повече за себе си.

Как да се освободим от завистта?

Де Ботон предлага четири стъпки.

  1. Осъзнай я.
  2. Запиши си причината.
  3. Повтори.
  4. Търси повтарящ се модел!

Първата стъпка е да признаем съществуването на завистта. Тя е разрушителна, когато не осъзнаваме, че я изпитваме.

Примери за хора, неосъзнаващи завистта си:
– Човек, който завижда на любовта, която сам няма, често произнася речи, за това как любовта е просто илюзия.
-Този, който завижда за пари, нерядко развива конспиративни теории, в които вина за това имат други, вместо да си признае, че той не може да печели пари и да си зададе въпроса как да постигне подобен успех.

Такава завист е депресираща, защото се проявява от чувството за безпомощност и неадекватност към ситуацията.

“Трябва внимателно да си запишете моментите на завист и да ги използвате като скрити ръководства за това, което следва да направите или да не правите следващия път.” – Ален Де Ботон

Ето какво пише един последовател на тази концепция:

Няколко седмици след речта на Де Ботон, в която съветваше да си записваме моментите на завист, бях седнал у дома, разглеждайки Фейсбук, когато бях ударен от истинска вълна от завист, последвана от всички симптоми: самосъжаление, безпокойство, омраза, яд. Докато усещах тези емоции, изведнъж си спомних за дневника на завистта. Хванах парче хартия, молив и записах причината за завистта си. Същата седмица усетих завистта още два пъти в различна степен, като и това не пропуснах да запиша. Излезе повтаряща се тенденция, модел. В дневника си написах: “Когато виждам да поздравяват някого за филм, картина или друга творба, си мисля, че бих могъл да се справя по-добре.“ Егоистично? Налудничаво? Възможно е. Какво значение има? Не е необходимо да публикувам мислите си в интернет. Сега вече имах план и ентусиазъм в душата си. Веднага направих канал в YouTube и създадох кратък филм. Работих върху него седмици, като целта ми беше да го направя най-добрия по рода си…  от всички. През първите 48 часа имаше 120 00 гледания. Но това беше само началото…

Как завистта ни помага да успеем?

Амбиция

Завистта може да ни помогне да открием смисъла на живота си

Когато сме млади, създаваме списъци с целите, които искаме да постигнем.

Накъдето и да погледнем има някаква статия или книга, в която са изброени всички места, които трябва да посетим, книги, които трябва да прочетем, и филми, които трябва да гледаме „преди да умрем“.

О, да не забравя – трябва освен това да притежаваме невероятно тяло, перфектно семейство, успешен бизнес и разбира се, да имаме 4 часова работна седмица!

За пръв път в човешката история всичко това е изпълнимо. Но стремежа да се направи абсолютно всичко разпокъсва времето и вниманието ни. Амбициите ни се разреждат като хомеопатично лекарство, докато не остане само водата.

Ботон ни съветва: Не може да успееш във всичко. Чуваме много приказки за баланса между работа и личен живот. Глупости! Не може да имаш всичко. Не е възможно. При всеки успех трябва да признаем какво губим, за да го постигнем, къде е загубата ни. Ако сме мъдри, ще признаем, че винаги ще има нещо, в което не успяваме.

Когато си водим дневника на завистта и видим повтарящите се модели, ще започнем да осъзнаваме в какво наистина имаме амбиция. По този начин ще открием или преоткрием задачата на живота си. Смисъла му. За какво сме родени.

Вече няма да се опитваме да покрием по един и същи начин безкрайни списъци с “нещата, които да направите, преди да умрете”. Дневникът на завистта ни помага да открием кои са нещата, които са толкова важни лично за нас, че за тях си струва да умрем. И няма значение дали за някого това е най-голямата простотия на света.

  • Мотивация

Мотивацията обикновено идва на вълни. Всички сме изпитвали онова силно желание да направим или да създадем нещо свое, независимо от наградата или цената. Понякога то трае само една нощ, понякога дни, но много рядко по-дълго. Един съвет от моя опит – ако се усетиш яхнал мотивационната вълна, давай с всичка сила! Стигни колкото можеш по-далеч с нея. Тя е божи дар.

Обаче има един недостатък – че е преходна и непостоянна. Днес сме на гребена й и се носим напред с вятър в косите – утре водата пред лодката на живота ни е като огледало и няма и най-малката мотивационна вълничка.

Постигането на реални резултати изисква “мета-мотивация”, т.е. мотивация да продължим дори  когато не се чувстваме особено мотивиран.

И точно тук можем да използваме завистта.

Тя ни дава не само една вълна от мотивация – тя ни дава океан. Докато животът ни не е толкова съвършен, колкото ни изглежда животът на другите – завистта може да ни помогне като вятър в платната.

Ако погледнеш назад в историята ще видиш, че в някои епохи е имало по много големи личности, живели относително в един и същи период от време. Голямото съперничество между тях е било катализатор за великите им постижение и успехи.

Ето и няколко примера:

  • Италианския Ренесанс – Микеланджело, Да Винчи и Ботичели.
  • „Силициевата долина“ – Стив Джобс и Бил Гейтс
  • Златната епоха на бокса – Мохамед Али, Джо Фрейзър и Джордж Форман
  • Филмите на Спилбърг, Скорсезе, Франсис Форд Копола и Джордж Лукас.

Всички те са имали контакт един с друг, живели са на едно и също място, по едно и също време и са били съперници. Разбира се, има и много други причини тези хора да успеят толкова, но движещата сила на завистта почти сигурно е изиграла огромна роля да ги мотивира да се възползват от предоставените им възможности с неумолима решимост.

Стивън Спилбърг потвърждава тази теза с думите си, когато за пръв път е гледал филма “Кръстникът”(1972 г.): “Имах чувството, че трябва да се откажа, че няма смисъл да продължавам да режисирам, защото никога няма да мога да стигна такова ниво на увереност.”

Ако почуствате смазваща завист към съперник, конкурент или партньор и усетите, че тя се превръща в гняв, омраза и желание за злонамерена атака, припомнете си за Моцарт и Салиери. Моцарт е бил запомнен заради прекрасната си музика, а Салиери – само със завистта си.

Използвайте завистта като гориво за творческия си огън – както Спилбърг не се отказва от режисирането, а запалва двигателя на креативността.

Не бива да приемаме завистта само като лошо чувство или грях. Подобно на много други недостатъци, в нея може да се открият както негативни, така и позитивни компоненти. Негативните могат да бъдат контролирани и управлявани, а не просто да се отрежат като злокачествен рак. Можем да я приемем като първа стъпка към успеха – болезнена, понякога неизбежна, но водеща към създаването на нещо, с което можем да се гордеем – към създаването на нашето по-съвършено и успешно Аз.

В статията са използвани мотиви от материал на Джон Брукс за завистта.

 

 

Категории

RSS Статии от Chikov.com

  • Български застрахователни неволи в UK юни 3, 2019
    Често пъти нашите сънародници във Великобритания изпадат в ситуации, в които се изяснява, че ако са имали направена застраховка навреме, развръзката сега би била много по-различна. И обикновено става въпрос за проблеми, изискващи солидна парична сума. Ех, ако…, но вече е късно! И още нещо. Когато се прави застраховка, тук не е важно само да […]
    Atanas Chikov
  • Българи търсят правата си във Великобритания май 4, 2019
    Почти всеки ден някой българин се свързва с нашата фирма www.help4bg.co.uk да търси правата си. Питат ни, може ли да си търсим правата. Истината е, че то за търсенето ще може да ги търсите, ама дали ще ги намерите е въпроса. Ако пък ги намерите, дали търсенето си е заслужавало е другото нещо, над което трябва да […]
    Atanas Chikov

Follow us on Facebook!