Датата 1 януари, 2014 година наближава. Какво идва заедно се нея? На първо място – психологически комфорт. Каквото и ново нещо да измислят, то ще бъде вече насочено не само към графата „българи и румънци”, а към всички останали граждани на ЕС.
Отпадна преференциалното наемане на българи и румънци в британското земеделие по схемата SAWS. И какво от това? Вече сме пълноправни европейци на Острова и не би трябвало да се ползваме с подобни компенсационни преференции. Всеки, който желае да работи сезонно в земеделието ще може да кандидатства индивидуално с не по-малък успех.
Евентуално могат да бъдат въведени в последния момент нови регистрационни изисквания и такси за кандидатстванията ни пред определени институция. Но подобни решения засега няма и това малко или много си остава в кръга на догадките.
Реално погледнато, малко неща би трябвало да се променят след тази дата. До този момент основният проблем пред нас бяха (и все още са) действащите ограничения за работа като наети лица (employees). Този проблем следва да отпадне и единственият нов момент биха представлявали възможните канцеларски подробности – новите регистрационни форми, такси и процедури.
Новите форми могат да послужат на Home Office като официални данни за броя на идващите тука, за това кои от тях смятат трайно да се заселят, на какъв адрес се регистрират и т.н. Евентуално. Не знам обаче, доколко това би било законово издържано, защото, поне на книга, би трябвало да бъдем еднакво третирани с англичаните, на които не им се налага никъде да се регистрират за тази цел, както и да плащат такси.
По отношение на ваденето на национално-осигурителен номер би трябвало да няма промяна в изискванията им за самонаетите лица. Регистрираш се за интервю, подготвяш бизнес-фактури-те си и т.н. и минаваш по редовните процедури. Предвид нашенските практики обаче – приятелите да ни издават фактури и братовчедът да ни се явява работодател, имайте едно наум, защото всичко това е прекалено прозрачно за проверяващите, така че заяжданията и отказите тук ще продължават с пълна сила.
Личното ми мнение при тази нова ситуация, когато ще можем да започваме работа по-лесно и с по-малко стрес, е, че няма да има резон веднага да се хвърляме да кандидатстваме за този документ. По-добре най-напред да се установим, да си намерим работа и да оставим да се натрупат съвсем легално необходимите активи за нашето кандидатстване за NIN и едва тогава да предприемаме стъпката. Но не вярвам, така или иначе, да има някакво допълнително затягане догодина на гледането на кандидатурите ни за национално-осигурителен номер като самонаети лица, защото нещата и в момента са си достатъчно стриктни.
Що се отнася до имплоймънта, кандидатът за NIN би трябвало да е в състояние да докаже, че или вече е нает на работа, или е в процес на наемане, т.е. – искат го от еди къде си. Ще искат обичайната референция от работодателя ви, справки за заетостта ви, заплащането ви, трудовия ви договор и т.н.
Но все още няма пълна яснота по тези въпроси, така че, тези мои мисли би трябвало да се считат по-скоро за ориентировъчни.
Няма индикации обаче, че наемането/започването на работа ще става по-лесно за нас. И тук проблеми няма да имат предимно тези, които идват със сериозни нагласи – да работят и да си плащат данъците.
Усложненията догодина със сигурност ще дойдат за тези от нас, които идват с нагласата за лесен живот на помощи от общината и от държавата.
Ще се делегират повече правомощия на местната власт да решава индивидуалните казуси, оттам пък ще се затегнат допълнително различните проверки и изискванията за доказване на уседналост. Целият удар на държавата реално ще се концентрира на тази категория хора.
Вчера, например, обявиха, че невярната информация при кандидатстването за социални помощи вече ще се счита за криминален акт.
Предварително разчистват терена за лесното налагане на тежки глоби, които да откажат провинилия се да се задържи дълго време в държавата. Логично – всеки който разчита на „бързи социални пари” и няма План Б, трудно би издържал повече от 3-4 месеца при тукашните разходи за живот.
Подозирам, че тези допълнителни изисквания за ниво на уседналост, ще са новият рефрен на институциите догодина и то на всички нива.
Един български клиент, работещ към голяма английска ферма, например, наскоро поиска да наеме водачи за 3 свои буса. Когато се опита да впише имената им като втори шофьори в застраховката, от една от компаниите му казаха, че кандидат-шофьорите трябвало да докажат, че са живели в Англия поне 2 години и да имат английска шофьорска книжка. А да не забравяме колко много шофьори от България биха дошли да работят тук, предвид доброто заплащане и търсенето в бранша. Вижте само обявите по автобусите – постоянно търсят нови шофьори.
Очаквам една по-сериозна игра с годините като част от новата философия на реформата „Universal Tax Credit”, за която вече говорят от 3 години насам. Този универсален кредит, както знаем, ще събира в едно всички видове помощи и ще унифицира тяхната калкулация.
Новата система ще започне да се въвежда поетапно още от следващата година и до 2017 ще бъде въведена на 100%. Основният й изпълнител ще бъде местната община, която ще решава какъв ще бъде твоят Universal Tax Credit.
Отиваш да се разправяш за някаква помощ с тях, а оттам ти заявяват: „За да ти обърнем внимание, ти трябва да си живял поне 1 година на територията на този район”. Някои лондонски общини отдавна въведоха това изискване, между другото. Отиваш да си оправяш застраховката на колата, а пък те ти казват: „За да ти признаем клаузата no claim bonus трябва да си живял тук поне две години”. Това ще бъде генералният модел, следващ мотото на Камерън. Всеки, който дойде тук с идеята да работи, ще бъде улеснен допълнително за редица процедури. Положението ще се усложни обаче за тези, които имат „други идеи” за пребиваване.
Елате от България с 4 паспортни снимки, разучете внимателно картата на лондонското метро, отворете си банкова сметка, започнете работа и кандидатствайте за национално осигурителен номер. Тази схема работи.
Северино Кожухаров,
Safe Advice
Източник: в-к „БгБен“
Добави коментар