Имайки предвид многообразието от езици и култури в Европа, опитите за обединения на държави на континента в миналото най-често са били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851 година, но то не се реализира.
Първата световна война, последвана от Втората световна война, оставят след себе си Европа в разруха. Съюзниците победители във войната вече са твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Така се появява идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана. Тя е на служителя във френското Външно министерство Жан Моне.
На 9 май 1950 година, министърът на външните работи на Франция Робер Шуман дава гласност на идеята на Моне. Първоначалният замисъл на политиците, основали Европейска общност за въглища и стомана, е да гарантират контрол над военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл.
Европейската общност за въглища и стомана официално се създава през юли 1952 година и включва страните Западна Германия, Франция, Италия и държавите от Бенелюкс.
Впоследствие се създават още две общности – Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия „Евратом“. Официално тези два блока влизат в сила на 1 януари 1958 година.
В продължение на няколко десетилетия Европейската икономическа общност стимулира сътрудничеството между западноевропейските държави. Тя има свое огледално подобие и в Източна Европа – Съветът за икономическа взаимопомощ.
След като в даден момент се решава, че общностите в Европа стават прекалено много, се взима решение за създаването на единен Европейски съюз. Това става през 1992 година. При учредяването на Евросъюза, той се основава на вече съществуващите две общности: Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия „Евратом“.
Основните цели зад създаването на Европейския съюз са:
- Насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес;
- Постигане на висока степен на заетост посредством създаване на територия без вътрешни граници;
- Укрепване на социално-икономическото единство;
- Осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност;
- Създаване на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица.
- Въвеждане на гражданство на общността;
От създаването на първата Европейска общност за въглища и стомана през 1952 година, в нея членуват страните-основателки Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия.
През 1973 година към общността се присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания.
Гърция влиза в нея през 1981 година.
През 1986 година Португалия и Испания също стават част от европейските обединени общности.
През 1990 година Източна Германия и Западен Берлин стават част от Западна Германия и цялата територия на Германия става част от Европейския блок.
През 1995 година, когато вече имаме единен Европейски съюз, към него се присъединяват Австрия, Финландия и Швеция.
През 2004 година в общността влизат най-много страни дотогава. Това са Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия.
Следващият прием е през 2007 година, когато България и Румъния също стават част от Европейския съюз.
И последната страна, която се присъединява към блока на този етап, е Хърватия – през 2013 година.
В момента в Европейския съюз има 28 страни. Общността се простира върху обща площ от 4,3 милиона квадратни километра и има общо над 500 милиона граждани. Ако целият блок бе една държава, тя би била 7-ма по територия в света след Русия, Канада, Китай, Бразилия, Съединените щати и Австралийския съюз и 3-та по население след Китай и Индия.
Освен настоящите 28 страни-членки в Европейския съюз, все още се преговаря членството и на други европейски страни като Македония, Турция, Сърбия, Черна гора, Исландия и Албания. Тези 6 европейски държави официално са получили статут на страни-кандидати за Евросъюза, но за да бъдат приети, трябва първо да изпълнят критериите на общността.
Във Великобритания на 23 юни 2016г. ще се проведе референдум, в който народът ще гласува дали страната да напусне Европейския съюз. Досега в историята една държава е напускала общността – Гренландия. Тя е излязла от Европейската икономическа общност през 1985 година и до момента се справя много добре самостоятелно.
Преди парламентарните избори във Великобритания през 2015 година, премиерът Дейвид Камерън се зарече, че ако бъде преизбран, ще свика референдум за членството на страната в Европейския съюз. Смята се, че целта на премиера е или да се направят реформи в блока в полза на Великобритания, или страната да го напусне.
След преизбирането на Консервативната партия и запазването на премиерския пост от страна на Камерън, веднага бе насрочена дата за референдума за еврочленството на страната – 23 юни 2016 година. Така остана година време, през която премиерът да преговаря с Европейския съюз за реформи.
След дълги разговори между Лондон и Брюксел, основните условия за реформи на Камерън бяха приети от Европейската комисия. Премиерът обяви, че е доволен от резултатите, но понеже референдумът вече е насрочен, той началото на кампания за оставане на Великобритания в Европейския съюз.
Европейската общност си има както привърженици, така противници – евроскептици, които искат страната да излезе от нея. Например, бившият вече кмет на Лондон и консерватор Борис Джонсън започна яростна кампания за излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Освен двете официални кампании – едната за и другата против членството на Великобритания в Евросъюза, различни политици и главни фигури започнаха свои кампании по темата, но най-голямата битка остана тази между съпартийците Камерън и Джонсън.
За сега и двамата явно се справят добре, защото колкото по-близо е референдума, толкова по-близки стават и резултатите от социологическите проучвания по темата за еврочленството на Великобритания.
В началото лагерът за оставането на Великобритания в Европейския съюз имаше солидна преднина пред евроскептичния, но напоследък резултатите са равни или дори да има някаква разлика, тя е минимална и влиза в рамките на статистическата грешка от 3 процента.
Социологическите проучвания вече не могат да покажат какви са настроенията на британците относно членството на страната им в Европейския съюз, затова медиите започнаха да обръщат повече внимание на прогнозите на големите букмейкъри на Острова, които засега показват голяма преднина за оставането на Великобритания в Европейската общност.
Все повече са и знаменитостите и бизнесите, които подкрепят еврочленството на Великобритания.
Успехът на кампанията на премиера за оставане в Евросъюза до голяма степен се дължи на страха, който всяват прогнозите за евентуалните щети, които би понесла страната, ако напусне Общността. Сред тях са хиляди паунди загуби на година за всяко британско домакинство, късане на търговските взаимоотношения с останалите европейски страни, минаване в края на опашката за търговско споразумение със Съединените щати, излагане на безопасността на британския народ на риск, прекратяване на чуждестранни инвестиции в страната, изнасяне на чуждестранни компании от британска територия, което би довело до загуба на много работни места и др.
Референдумът за членството на страната в Европейската общност ще се проведе на 23 юни 2016г., което се пада в четвъртък. Право на глас, както на парламентарните избори, ще имат гражданите на Обединеното кралство, Ирландия и Общността на нациите, навършили 18 години и живеещи на територията на Великобритания, както и британските граждани, които са живели зад граница не повече от 15 години.
Освен това, членовете на горната камара на британския парламент, които по принцип нямат право да гласуват на национални избори, и гражданите на Гибралтар, които имат право да гласуват на избори за Европейски парламент, също ще могат да участват в референдума.
Живеещите на територията на Великобритания граждани на държави от Европейския съюз, различни от Ирландия, Малта и Кипър, няма да имат право да гласуват.
Въпросът в бюлетината за гласуване ще бъде следният: „Да продължи ли Обединеното кралство да бъде член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?“
Гласоподавателите следва да изберат между два отговора: „Да продължи да бъде член на Европейския съюз“ или „Да напусне Европейския съюз“.
Изборните секции ще бъдат отворени, както и на всички останали избори, от 7 до 22 часа. Преброяването на бюлетините ще започне веднага щом секциите затворят и ще продължи през нощта. Обработването на изборните книжа ще става в 12 центъра на цялата територия на Великобритания, а окончателният резултат ще бъде обявен в Манчестър.
Ако гласоподавателите решат Великобритания да остане в Европейския съюз, то страната ще се радва на членство в една вече реформирана общност. Ако пък решението на народа е за напускане, Обединеното кралство ще поеме по своя нов самостоятелен път, но това няма да стане веднага, защото ще са необходими години, докато излизането от Евросъюза стане окончателен факт. В този случай през следващите години правителството ще трябва да договори новите взаимоотношения на Великобритания с европейските страни, общността като цяло и да се подготви максимално добре за своето ново пътешествие.
Добави коментар