Сделка или не? Какво ще бъде положението за европейските граждани във Великобритания след евентуален брексит без сделка?
С приближаването на крайния срок за завършване на преговорите за брексит расте и безпокойството в обществото, че Великобритания може да излезе от Европейския съюз без сключена сделка.
Ако до 29 март 2019 година не се постигне споразумение за условията на преходния период, Великобритания ще излезе от Европейския съюз без договореност, която да улесни процеса, уточнявайки важни моменти при излизането.
Латвийският външен министър оценява шансовете за брексит без сделка на 50/50. Британският министър на търговията Лиъм Фокс клони към шансове 60/40 за брексит без сделка, а букмейкърът Пади Пауър е по-оптимистичен.
Брексит почти се превърна в подобие на телевизионна игра. Напрежението е осезаемо. Ще победи ли Великобритания мистериозния (но измислен) враг, дебнещ в тъмното? Или пък банкерът на Европейския съюз ще грабне победата? Ще ни се да имаме “помощ от приятел”, или 50 на 50, за да е по-лесно да отгатнем какво ще се случи. Но за съжаление, брексит не е телевизионна игра – той е реалност.
Съобщенията, че правителството се запасява с храна и лекарства и предупрежденията, че може някои полети да бъдат прекратени, безпокоят доста европейски граждани. Особено притеснителна е темата за бъдещия правен статут на тези, чието пребиваване зависи от членството на Кралството в Европейския съюз, което ще изтече на 29 март догодина.
Ще станат ли европейските граждани във Великобритания внезапно нелегални имигранти след 29 март 2019 година, ако няма сделка за брексит? За щастие, отговорът на този въпрос е “не”. Британският парламент вече им осигури временна защита чрез приетия Закон за оттегляне от Европейския съюз, приет през настоящата 2018 година.
Гражданите на Европейския съюз имат право на пребиваване във Великобритания въз основа на Закона за свободно движение, който е вплетен в Имиграционните правила (Европейска икономическа зона) от 2016 година. Дори да няма сделка за брексит, тези вътрешни закони няма да изчезнат за един ден. Те ще останат валидни, благодарение на параграф 2 от Закона за оттегляне от Европейския съюз.
Поради тази причина, независимо какво ще стане с преговорите за брексит, гражданите на Европейския съюз и Европейската икономическа общност ще продължават да имат правото да живеят и работят във Великобритания според местното законодателство, дори когато законът за свободно движение престане да действа. Прекратяването на британското членство в Европейския съюз без сделка ще означава, че имиграционният статут на тези граждани няма да е вече защитен от европейските закони, а от действащите законови уредби в Кралството и Парламентът може да реши кога и дали да ги отмени.
От съобщенията от Правителството засега става ясно, че опцията по подразбиране е запазването на статуквото, а не обявяването за статута им за незаконен. С други думи, съществуващите европейски правила, гарантиращи статута на европейските граждани, ще бъдат заменени с британски такива, а не просто премахнати.
Въпреки че в момента все още бъдещото развитие на нещата не е съвсем ясно и все още има място за дискусии, едва ли някой смята, че депортирането на 5% от населението на Великобритания е желано от управниците – а и, по наше мнение, е невъзможно.
Не е много вероятно също и правителството да тръгне да въвежда някаква съвсем нова система от правила, които да действат оттук нататък – това би било свързано с много средства и време. Най-вероятно е да се въведе идеята за „уседнал статут“, по която британското вътрешно министерство работи през последните две години.
Тя далеч не е идеална, повдига много въпроси, но ще позволи на повечето европейски граждани и членовете на техните семейства извън Европейския съюз да останат във Великобритания за постоянно след брексит.
Тази програма за уседнал статут се отнася само за граждани от Европейския съюз. Още не е ясно по как ще бъде решаван въпроса с гражданите на Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн, които също имат право да живеят във Великобритания въз основа на европейски закон. Правителството обяви, че преговорите с тези държави вървят добре и вероятно ако се постигне финално споразумение, програмата за уседнал статут ще важи и за тях.
Въпреки че тази програма бе разработена в съответствие с договореното между Великобритания и Европейския съюз през декември 2017 година, въвеждането й не зависи от това, дали ще се постигне сделка преди 29 март 2019 година. Тя може да бъде въведена със или без споразумение.
На практика, вече бяха променени и имиграционните правила, за да се позволи пилотното изпробване на програмата за уседнал статут да започне – в края на август тази година. На теория, правителството може да се откаже от поетите ангажименти към гражданите на Европейския съюз , ако няма сделка – тогава без наложените в процеса на преговори ограничения от проектоспоразумението за оттегляне, системата може да стане коренно различна от предвиденото в момента.
Всяка нова система обаче ще трябва да бъде одобрена от британския парламент, а депутатите едва ли биха се съгласили на условия, които предлагат по-малка защита от сегашните предложения. Най-вероятно това би предотвратило стъпки назад в това отношение.
На практика, “сделка или не” – системата след брексит за предоставяне на статут на 3.5 милиона европейски граждани във Великобритания вероятно ще продължи, малко или много, както е планирано досега.
Добави коментар