Свидетели сме на постепенна и целенасочена тенденция за въвеждане на ограничителни мерки във Великобритания относно гражданите на държави-членки на Европейския съюз.
Отпадането на последните ограничения за български и румънски граждани на 1 януари 2014 беше повод правителството на Великобритания да въведе несъществуващи доскоро изисквания към гражданите на всички държави от EC с цел да не се допускат злоупотреби със социалните помощи в страната.
Бяха въведени следните промени в законовата уредба на Великобритания:
1. От декември 2013 – по-стриктни критерии за установяване на обичайно местожителство (Habitual Residence Test) – при кандидатстване за социални помощи.
2. От януари 2014 – изискване хората, които идват във Великобритания, да са живели тук поне 3 месеца преди да могат да кандидатстват за помощи за безработни (Job Seekers Allowance).
3. Онези, които търсят работа, трябва да могат да докажат след период от 6 месеца, че имат реални шансове и перспективи да си намерят такава, за да продължат да получават помощи за безработни, помощи за жилищен наем (Housing Benefit ) или детски надбавки (Child Benefit и Child Tax Credit).
4. От 1 март 2014 – нов минимален праг на доходите, за да се установи дали съответният гражданин на държава-членка на EC има реална и ефективна работа, която да му позволява да упражнява правото си на жителство във Великобритания като нает работник (employed) или като извършващ самостоятелна дейност (self-employed) и свързаното с това право да получава социални помощи.
5. От 1 април 2014 – новите кандидати от EC за получаване на помощи за безработни не могат да получават и помощи за жилищен наем.
6. От 1 юли 2014 – новопристигналите граждани от ЕС, които търсят работа във Великобритания, трябва да са живели тук поне 3 месеца, преди да могат да кандидатстват за детски надбавки.
7. На 29 юли премиерът Дейвид Камерън обяви, че правителството има намерение да ограничи още повече периода за получаване на помощи за безработни за граждани на ЕС, които нямат реална перспектива да си намерят работа – от 6 меcеца на 3 меcеца.
Habitual Residence Test
Този тест/критерий се въведе за първи път през 1994 г. поради опасения от „туризъм за социални помощи“. Прилага се спрямо хората (освен попадащите в категориите изключение), които са отскоро в страната и желаят да получават определени помощи или да кандидатстват за настаняване в общински жилища. Същите критерии се прилагат и върху завръщащите се от чужбина английски граждани.
Тестът засяга случаите при кандидатстване за следните видове социални помощи: Income-based Jobseeker’s Allowance, Income-related Employment and Support Allowance, Income Support, Pension Credit, Housing Benefi t and Universal Credit.
За да има правото за такива помощи, кандидатът трябва да е „обичайно живеещ“, т.е. уседнал, и да има правото да живее в страната.
Някои граждани от ЕC не е необходимо да покриват изискванията на този тест при кандидатстване за определени социални помощи. Става дума за вече работещи или самонаети хора, за лица, които вече не работят, но са запазили статута си, за тези, които имат постоянно жителство, за пенсионирани или инвалидизирани работници и за членовете на семейството на някои от тези групи.
Тези ЕC граждани, които обаче имат правото на жителство като търсещи работа, не са освободени от този тест.
Тоест, този гражданин от държава-членка на ЕС, който пристигне във Великобритания, за да си търси работа и подаде молба за помощи за безработни, но не покрие изискванията на теста, няма да получи такава помощ, дори когато кандидатурата му съответства на всички други условия за получаване на помощ за безработни, т.е. активно търси работа и е на разположение да започне такава.
Независимо че няма законово определение за същността на този тест за обичайно жителство, факторите, които се взимат предвид при разглеждането на молбите за помощи, включват въпроси, като например: колко време кандидатът е живял в страната, какви са причините да пристигне тук, бъдещите му намерения, стъпките, които е направил, за да се установи в страната от момента на пристигането си, шансовете да си намери работа.
И най-вече – къде e неговият действителен „център на интересите му“, т.е., доколко неговият личен живот е преместен във Великобритания. Доказателство за това, например, може да е закупен имот в Англия или фактът, че си е продал имота в България или го е отдал под наем, ако неговото семейство и роднини са повечето тук, децата му са записани в училище, регистриран е при местен личен лекар и зъболекар, има банкова сметка, членство в клубове и общества в Англия, и други подобни.
Какво има предвид правителството с въвеждането на нов, по-стриктен тест за обичайно жителство?
За да покрие изискванията на теста, кандидатът трябва да отговори на въпроси, които се отнасят лично за него и да направи това доста подробно. Също така е необходимо да представи повече доказателства, преди молбата му да бъде одобрена.
За първи път кандидатите ще бъдат разпитвани за техните опити да си намерят работа преди още да са пристигнали във Великобритания и дали нивото на техния английски език би било бариера да си намерят работа тук. Кандидатите ще могат да получат помощи само ако имат правото за престой тук и имат достатъчно стабилни връзки вътре в тази държава, за да докажат, че живеят тук „обичайно“. Предвид се вземат и връзките на кандидата с държавата, от която идва.
Тези малки, на пръв поглед, промени, носят изключително важни последствия и бяха направени, без да е необходима промяна в законовата уредба. На практика не се въвеждат нови изисквания, но се поглежда по-дълбоко в личните обстоятелства на кандидата, за да се провери дали той покрива изискванията на новите критерии за установяване на постоянно жителство.
Източник: в. „БгБен“
Добави коментар