Терминът false imprisonment в Обединеното кралство обикновено означава незаконно лишаване от свобода, незаконно задържане. False imprisonment по същество е американско понятие, макар че е често срещано в правните казуси в Обединеното кралство със същия смисъл.
False imprisonment възниква, когато дадено лице е ограничено в своето движение, когато е възпрепятствано да се премести от местонахождението си, в резултат на неправомерно умишлено действие, като използване на сила, заплаха, принуда или злоупотреба с власт. Незаконното задържане по смисъла на закона е наказуемо престъпление.
Ето и няколко примера за false imprisonment:
- Вземането на заложници, като клиенти и служители на банката, от банкови крадци.
- Задържането на клиент от собственик на фирма (например хотелски мениджър, собственик на апартамент, компания за кредитни карти) за неплащане на сметка.
- Завързването на заложници от крадец, влязъл с взлом в дома им.
Задържане, което не се определя като false imprisonment
Не всички актове на задържане се определят като false imprisonment. Законът може да привилегирова човек да задържи някой друг против волята му. Този тип задържане, разрешено от закона, не представлява false imprisonment. По същия начин случайното задържане или задържането без умисъл също не се определя като false imprisonment.
По смисъла на закона в Обединеното кралство полицията има право да арестува дадено лице при условията, определени в PACE Code G (Ревизиран кодекс за практиките на законоустановената власт на ареста от полицейски служители). Като общо правило, за да бъде законно арестуването, то трябва да бъде подкрепено от вероятна причина (probable cause). Арест може да е налице и ако полицията има основателна причина да вярва, че е настъпило или ще се настъпи престъпление, за което арестуваният е/ще е отговорен. Също така, арестът може да бъде законосъобразен, ако полицията има причина да вярва, че арестуваното лице представлява непосредствена опасност за себе си или другите.
Полицията може също така да задържа лице съгласно принципите на своевременното разследване, за цели като получаване на доказателства или вземане на показания. Снемането на пръстови отпечатъци обаче не се счита за необходимо при незабавното разследване, освен когато се вземат пръстови отпечатъци от лица, присъстващи на местопрестъплението.
Пример за false imprisonment
Пред Върховния съд в Обединеното кралство е отнесено дело във връзка с предполагаемото незаконно задържане на стотици граждани по време на демонстрациите в деня на труда (May Day) през май 2001 г. в Лондон, Англия. Полицията, използвайки тактиката „Kettling„, задържа голяма част от тълпата в цирк Оксфорд за няколко часа, без да позволява на никого да си тръгне. Лоис Остин, мирен протестант, който не е нарушил закона, и Джефри Саксби, невинен минувач, който не е участвал в демонстрацията, твърдят, че са неправомерно задържани от Лондонската полиция и, че тяхното задържане е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Двамата обаче губят съдебното дело през 2005 г., когато Върховният съд решава, че полицията не е действала незаконно. Жалбата срещу решението на съда е отхвърлена, през 2007 г. Според решението на Камарата на лордовете, дори в случай на абсолютно право, Върховният съд има право да вземе предвид „целта“ на лишаването от свобода, преди да реши дали законът за правата на човека изобщо да се прилага.
Източник: Wikipedia
Добави коментар