Обща информация

6-ти май – Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия

Гергьовден е един най-големите български празници. Според едно от народните поверия, светът е бил поделен между светците. На Свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник се свързва със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

Според старите схващания годината се деляла на два периода: от Гергьовден до Димитровден – летен период и от Димитровден до Гергьовден – зимен период. Така с Гергьовден се е отбелязвало едно ново начало.

Празникът е бил много популярен в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони на България. Народната традиция е повелявала за Гергьовден във всяка къща да се пече агне. Дори в наши дни все още в много райони на България на празника навсякъде се усеща аромата на печено гергьовско агне.

Жената в къщата ставала рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, премитала двора и пътя и закичвала вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината оставала по вратите, докато изсъхне. Това се правело за здраве, щастие и берекет през годината.

След това идвал ред на вече закланото агне, което трябвало да се приготви. За плънка се ползва ориз, зелен лук, джоджен и агнешки дреболийки. Агнето се пълни с така приготвената плънка и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в предварително загрята пещ или фурна. Коленето на агнето и печенето му се е смятало за мъжка работа.

Самата пещ за агнето се подготвя по следния начин. В нея се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекат. Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат. Поднасят се гарнирани с прясна зелена салата.

Ако досега не сте пекли агне, предлагаме ви рецепта за печено гергьовско агне. Ако нямате пещ, може да го изпечете и във фурна.

Продукти:

30 грама масло, 4 чаени лъжички сол, 2 чаени лъжички черен пипер, 1 връзка пресен магданоз, 4 чаени лъжички червен пипер, 2 връзки кромид лук, 150 милилитра олио, 150 грама ориз, 3 чаени лъжички мащерка, 1 връзка пресен чесън, 1 брой агне, 1 брой агнешки комплект (дреболийки).

Начин на приготвяне:

  • Измийте агнето много добре и го поръсете отвътре със смлян черен пипер, а отвън го натрийте с червен.

  • Оставете го да престои 2-3 часа и пригответе пълнежа.

  • В леко подсолена вода сварете черния дроб, сърцето и момиците.

  • Нарежете ги на дребни парченца.

  • В тенджера с 1 кафена чашка олио запържете нарязаните на ситно пресен лук и киселец.

  • След това, сложете ориза – изчистен, измит и подсушен.

  • Запържете и прибавете полусварените дреболии.

  • Добавете на вкус сол и смлян черен пипер.

  • Налейте 2 чаени чаши от водата, в която сте варили дреболиите и под похлупак варете, докато оризът поеме течността.

  • Свалете тенджерата от огъня и сложете нарязаните наситно магданоз, пресен джоджен и мащерка.

  • Напълнете агнето с така приготвената смес и го зашийте с конец.

  • Полейте с разтопеното краве масло (или олио) и го сложете в голяма тава върху кръстосани обелени пръчки.

  • Печете в умерена фурна, като през десетина минути го обливайте с мазнина от тавата.

  • Посолете на вкус и нарежете агнето на порции.

  • За гарнитура освен пълнежа, поднесете салата от пресни зеленчуци.

  • Отстрани сложете по 2-3 стръка пресен чесън и купичка с шарена сол.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, на тази дата празнува и Българската армията.

Денят на храбростта, 6-ти май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Още в първите дни на януари през 1880 година, княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. На девети януари същата година с указ се постановява честването на празника.

В началото отбелязването на Деня на армията е било подчертано скромно. Церемонията включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

След 1946 година традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 година.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските войни честват този паметен ден като свой празник. През 1993 година с постановление на министерския съвет, датата  6-и май отново става Празник на Българската армия и Ден на храбростта.

Категории

RSS  Статии от Chikov.com

  • Ако ви е страх от мечки не ходете в гората декември 10, 2020
    Има една приказка – “Ако ви е страх от мечки не ходете в гората”. Приказката е доста правилна, но ако случайно ви е страх от мечки и се налага да отидете в гората, намерете някой, който не го е страх и знае какво прави. Всички сте съгласни с това мнение, нали. Да се върнем на […]
    novinar
  • Най-често задавания въпрос напоследък: „Кой може да кандидатства за статут на уседналост от чужбина?“ декември 10, 2020
    ✅Хора, които са били във Великобритания, поне за един ден през предходните 6 месеца, ✅Хора, които са извън страната, но притежават документ за Permanent Residence или ILR – с други думи от старите документи за постоянно пребиваване, ✅Хора, които в някакъв период в миналото са пребивавали 5 години във Великобритания и могат да го докажат, […]
    novinar

Follow us on Facebook!