Имиграция и работа Имиграция и работа: Правна помощ Работа като самонает - self-employed

Уверени ли сте, че упражнявате бизнес във Великобритания?

Какво означава това да си self employed във Великобритания? Нека да разгледаме масовия случай при подаването на документи за жълта карта, защото, както знаем, синята карта се взема предимно на базата на съществуваща вече жълта карта при партньора в дадена двойка. Но дори и когато кандидатстваме за синя карта на основание, че през последната година сме били legally employed, въпросът е – а дали през тази година съпругът ви е развивал нормална бизнес дейност като self employed.

И така, спазваме ли основния принцип, отивайки на интервю за национален осигурителен номер, или кандидатствайки за жълта карта? Този принцип най-кратко гласи: ние не трябва да работим, а да развиваме бизнес. Сами можем да се запитаме (ама честно!): отговаряме ли на критериите за self employed, за да имаме претенции към държавата, в която живеем?

В текстовете на разпоредбите, определящи правото ни да кандидатстваме за постоянно жителство, основното изискване към нас за периода на престоя ни тук гласи „exercising Treaty of Rights”, т.е. – да сме упражнявали през този период легалните ни трудови права. Така че, докато няма нови разпоредби за българите и румънците, от нас се очаква да развиваме бизнес. Този бизнес може да се упражнява като самонает или като компания, като акционер или съдружник в даден бизнес, но при всички положения трябва да притежаваме мажоритарния пакет акции или поне част от този бизнес.

Така че трябва отнякъде да се започне и нещата да се вкарат в една по-правилна система. В момента масово прикриваме нашия скрит наемен труд чрез селф имплоймънта или чрез компанията си. Казано иначе, прикриваме липсата на реален бизнес чрез неговата имитация.

Ако влезете в момента на интернет страницата на Tax Officeи напишете „self-employment test” излиза линк към страница със 100 въпроса за определяне на това кога един човек е наистина самонает.

Да не забравяме и че от следващата година започва постепенно да се въвежда и новата унифицирана система за отпускане на помощи и от април месец ще се изисква всяко заплащане (електронна транзакция) да се отразява веднага и в базата данни на Такс Офис чрез новия софтуер за „Real Time Payroll”, който компаниите ще бъдат задължени да си инсталират. Дори и за плащания от порядъка на 2 паунда, сигналът за тази транзакция ще бъде получен от данъчните. Досега компаниите, които плащаха на работниците под 107 паунда на седмица, не бяха длъжни да подават информация за това. Плащанията в реално време ще дадат един силен коз в ръцете на местната община, когато тя оспорва седмичните часове на вашата работа при кандидатстване за housing benefi t. Това, разбира се, ще засегне най-вече хората, работещи като employed, които трябва наистина да имат едно наум след април догодина. Новата система ще знае всичко за тях.

Но да се върнем на темата… Щом претендираме, че упражняваме бизнес, от нас се очаква на първо място да имаме право на контрол над този бизнес. Най-важните моменти в това „право на контрол” са: възможността ни да определяме кога и как се извършва дадена работа (кога започва и кога свършва, колко време ще ни отнеме), да носим част от финансовия й риск (инвестиция в материали, екипировка и оборудване, застраховка), да разполагаме с доказателство за договореност за извършването й (реален договор на хартия или в краен случай – устен договор), в който носим отговорност за поет ангажимент. В този договор трябва да има обща оценка на услугата (estimate), както и посочени допълнителни цени (additional costs) за нови разходи, при по-ранно или късно извършване на услугата и т.н., т.е. трябва да има поет риск при евентуални усложнения или щети.

Истината е, че досега доста си затваряха очите, за да може да се работи в строителството. Трябва да си дадем сметка, че работейки като лейбъри и получавайки заплащане като self-employed, това не ни прави автоматично такива, защото на нас не трябва да ни се плаща за час, а за извършена работа.

Като погледне проверяващият нашия бизнес, първото нещо, което трябва да му дойде наум, е: „Този човек може да загуби, но може и да спечели”. Истинският бизнес трябва да притежава активи и да носи в себе си определен риск. Като активи не се считат вложеното време и труд, а примерно вашето офис оборудване, материали, лифлети, визитки, инструменти, квитанции за бензин и т.н. Компанията за почистване или за работа в метрото може да задължи хората, работещи към нея, да си направят елтиди-та и да разчита, че тази формалност ще бъде спазена пред данъчните. Пред Хоум Офиса обаче номерът трудно ще мине, защото там се гледа точка по точка дали спазваме въпросното Treaty of Rights, за което споменахме по-горе.

Източник: БгБен

Категории