През седмицата „Дейли Експрес” публикува една любопитна илюстрация на предстоящите разходи на британското правителство през 2013 г. На нея се виждаха много балончета с различни размери, като всяко едно от тях съответстваше на количеството похарчени пари през тази година, което позволяваше бързо да се пресметне кои разходи ще са големи и кои – малки.Графиката показваше истинското състояние на бюджета по много по-разбираем начин, отколкото таблиците, публикувани от Хазната към минибюджета на Джордж Осборн.
Както можеше да се очаква, Министерството на здравеопазването се сдоби с наистина голямо балонче – 106.66 милиарда паунда. Около 97.46 милиарда от тях са за националното здравеопазване, 9 милиарда от тях обаче остават в канцелариите на Уайтхол, а това е възголемичка сума, която заслужава допълнително разследване.
Балончетата на пенсиите в публичния сектор се надуват наистина бързо. Миналата година около 6.9 милиарда от данъкоплатците отидоха в пенсионната схема на националното здравеопазване, 7.5 милиарда бяха отделени за учителски пенсии и 5.1 милиарда – за пенсии на държавните служители. Перото „пенсионна вноска за полицаи” получи още 1 милиард, което представлява 37% увеличение за една година.
Балончето с лихвите по държавния дълг продължава да е шокиращо голямо – 48.2 милиарда, така че името на Гордън Браун пак няма да е на мода и през следващата година.
Най-голямо логично е балончето на Министерството на труда и пенсиите, което през следващата година ще се издуе до огромните 166.98 милиарда паунда. Излишно е да казваме, че централната администрация си заделя цинично голям дял и от тази сума. Остават нетно около 159 милиарда – за изплащане на социални помощи.
Наслушали сме се на твърдени-ята на Джордж Осбърн, че правителството е на страната на класи-те, които се борят с живота.
Така че, на кое ли място в бюджета е грижата за подпомагане на търсещите работа хора, т.е. помощта за всички тези, които са останали без работа заради рецесията?
Имайки предвид икономическата буря, в която се намираме, това балонче би трябвало да е доста голямо, нали?
Грешите. Финансовата помощ за безработните, които търсят работа, е деветото по размер в бюджета на Министерството на труда и пенсиите. Деветото.
Най-голямо е балончето на държавните пенсии (74.22 милиарда), което е следствие на стремително увеличаващия се брой пенсионери, живещи по-дълго от …хм …очакваното. Второто най-голямо балонче е това на помощта за плащането на жилищен наем (Housing Benefi t) (16.94 милиарда), като по-голямата част от тези пари са заделени за хората, които са без работа в по-дългосрочен план.
Третото по големина балонче е финансовата помощ за лица с ув-реждания (Disability Allowance) – 12.57 милиарда, четвъртото е за подпомагане на възрастни хора с минимален доход, които нямат спестявания (Pension Credit) – 8.1 милиарда, на пето място е бюджетът за нисък доход (Income Support) или, казано иначе – още една помощ за безработни – 6.92 милиарда, шесто по размер е балончето за намаление по плащанията на наема (Rent Rebate) – 5.54 милиарда, на седмо място е помощта за обгрижване на възрастни хора (5.3 милиарда), на осмо място са парите за нетрудоспособни лица (Incapacity Benefi t) – 4.94 милиарда – отново пари за хора, които не работят в дългосрочен план.
Най-малко са парите за помощта за хора, търсещи работа (4.9 милиарда) – само 3% от общия бюджет на Министерството на труда и пенсиите.
Сигурно много от вас ки-мат одобрително, защото сме склонни да считаме, че тук става въпрос за хора, които просто не искат да работят.Но всъщност има два вида финансова помощ за хора, търсещи работа. Оказва се, че хората, които имат по-голям принос за националното осигуряване, получават по-малко помощи в сравнение с тези, чийто принос е по-малък. Тези, които са жертва на кризата, причинена от банке-ри и политици, са силно ощетените, а това, което се случва с тях сега, може да се случи с всеки още през следващата седмица, месец или година.
Каква сума ще получават те през следващите месеци, освен полагащия им се таксов кредит, чийто размер е около 50 паунда седмично?
Ако имат право на финансова помощ за хора, търсещи работа (Job Seekers Allowance), в случай, че са плащали редовно националните си осигуровки и са под 25-годишна възраст, те ще взимат по още 56.25 паунда на седмица. Ако са над 25 години, ще получават по 71 паунда. Но те могат да получават тази помощ само за период от шест месеца.
Резонно възниква въпросът що за осигурителна система е тази, която дискриминира хората в полза на тези, които никога не са си плащали осигурителните вноски?
Повечето от нас вече са наяс-но, че системата за финансово подпомагане е много по-удобна за безотговорните типове. Шокиращото обаче е, че с бюджет от над 160 милиарда годишно, тази система упорито продължава да не е адекватната спасителна мрежа за тези от нас, които са работили усилено и чиито вноски са пълнили довчера този бюджет. А по-големите суми продължават да се плащат на хора, които никога не са допринасяли за него и съвсем малък дял остава при хората, за които той е бил първоначално предназначен.
Това правителство не се умори да повтаря, че е „на страната на тези, които искат да работят”. Но докато на достъпа до помощите продължава да тежи абсурдни-ят критерий за осигурителните вноски, съответното балонче ще бъде пълно единствено с въздух.
Източник: БГ БЕН
Добави коментар