Имиграция и работа: Правна помощ

Предизвестие за напускане или освобождаване от работа

В зависимост от различните обстоятелства (притежаване на жълта или синя карта или друго разрешително за работа) можем, както знаем, да се трудим като наети или самонаети, което рефлектира и върху нашия статус (права и задължения) като работници. Каквото и да е положението със статуса ни обаче, ние работим по договор, по субконтракторски договор, или чрез устно споразумение, които определят нашите права и задължения.

В класическия си вид нашият договор като наети лица (employees) включва следните части:

1. Изрични правила (Express terms)

2. Подразбиращи се правила (Implied terms)

3. Установени от закона правила (Statutory terms)

Изричните правила са тези, които са установени между конкретния работодател и конкретния работник във връзка с извършването на определена работа (услуга). Тези правила могат да са писмено изразени или устно договорени, като и в двата случая важат с равна правна сила. Това са клаузите, отнасящи се до размера и често-тата на заплащането на труда, часовете на работа, правилата засягащи отпуските и тяхното заплащане, болничните и трудовата дисциплина.

Косвените правила са тези, които се подразбират и са установени в резултат на съдебната практика при разрешаването на конкретни трудови спорове. Някои от тези правила са универсални и се отнасят до всички видове договори, независимо от предмета на трудова дейност, а някои се вписват в резултат на определени специфични прецеденти, като важат само за конкретния договор. Установяването и доказването им в последствие може да бъде малко относително и по-трудно, в сравнение с другите две категории. Пример за подобни правила е отпуската, давана по едно и също време на годината, за точно определен период. Тя е продиктувана от естеството на работата и се подразбира всеки път, без да е необходимо изричното й указване.

Задължителните правила са възникнали поради неравно-поставеното положение между работника и работодателя и са създадени за защитата на първия. Това са примерно правилата за определено ниво на минималното трудово възнаграждение, обезщетяването при освобождаване от работа, както и такива, които определят задълженията на работника, например – връчване на предупреждение за напускане (leaving notice) и спазване на определения за това период. Тези правила обикновено са установени чрез Актове на парламента.

При напускане на работа

Законът за трудовите права от 1996 (Employment Rights Act 1996) постановява минималния период за даване на предупреждение за напускане, но договорът може да удължи този срок. Работник, който е бил на работа за един месец или повече е длъжен да подаде едноседмично предупреждение за напускане на работа.

При освобождаване от работа

Задълженията на работодателя при връчването на предупреждението за освобождаване на лицето от длъжност са минимум:

– едноседмично предизвестие за работник, който е бил на постоянна работа за един месец или повече, но за по-малко от две години

– едноседмично предизвестие за всяка изработена година за работник, който е бил на работа за две или повече години, но не повече от 12 години. Работник, който е бил на служба например 3 години ще има право на триседмично предизвестие

– ако трудовият договор е бил подписан за повече от 12 години, работникът има правото на 12 седмично предупреждение

Работодателят е длъжен да изплати всеки правомерно обявен уведомителен период, дори и ако работникът е в болничен период и вече е изчерпал правото си на заплащане за болнични. Същото важи и за отпуск по майчинство. В случаите на неспазване на минималния законов срок или неплащане от страна на работодателя, работникът има правото да предяви иск в рамките на 3 месеца след преустановяването на трудовите си отношения.

Процедури при напускане на работа

Предизвестието може да се направи както в писмен, така и в устен вид.

Ако желаете да осъществите своето напускане по законово установения ред, вашето предупреждение трябва да бъде отнесено до прекия ви началник и до отдел „Личен състав” (Human recourses). То трябва да посочва предварителния срок и точната дата на последния ви работен ден.

Ако в договора ви има споменат друг срок, по-различен от законовия, той има предимство пред втория, ако не го нарушава.

Четири важни пункта при обмислянето на вашето напускане:

1. Подадена веднъж, вашата оставка не може да бъде взета обратно, освен ако договорът ви не го допуска или пък работодателят не се съгласи за това.

2. Окончателното ви заплащане ще бъде получено в деня, в който обикновено сте получава-ли месечните или седмичните си възнаграждения, но не по-рано от тази дата, освен ако няма изричното съгласие за това

3. Ако сте подали предупреждението си за напускане, спазвайки установените срокове, вашият работодател е длъжен по закон да се съобрази с това

4. При напускане на работа, работодателят ви е длъжен да изплати неизползваната полагаема се годишна отпуска. В закона няма клауза, отменяща това плащане. Дори ако работникът е ползвал повече от полагащото му се по отпуска време, работодателят няма право да задържа суми от паричното му възнаграждение.

Когато напускате работа, трябва непременно да получите формата P45, която отразява получените от вас възнаграждения и удържаните такси и е необходима при встъпване в нови трудово-правни отношения.

Ако обмисляте подаването на оставка поради отношението на работодателя към вас или поради нередности в условията за труд, които застрашават здравето ви, тогава е добре да предизвестите съответната страна за вашите възможни действия, като конкретизирате върху въпросните причина. Ако не бъдат предприети мерки за промяна на ситуацията, след напускане на работа, ако пазите доказателство да тези свои предварително заявени намерения, визиращи един или друг проблем, това може да ви послужи като основание да се обърнете към Трибунала за защита на работниците (Employment Tribunal) и да предявите иск за обезщетение за принудително напускане (constructive dismissal).

Категории